Значение и проблеми на борсовата търговия за инвестиционните решения в България (спекулативни и хеджингови аспекти)


Категория на документа: Финанси


* Да се разгледа развитието на борсовата търговия;
* Да се дефинират основните проблеми на това развитие и да се оцени сегашното състояние на търговията;
* Да се опишат базисните възможности за осъществяване на спекулативни и хеджингови стратегии;
* Да се илюстрират с примери възможните проблеми и да се оцени характера на безрисковото инвестиране в България и влиянието на ниската ликвидност върху него.

Основна теза на настоящата разработка е, че фактор с най-голямо значение при формиране на инвестиционните решения при борсовата търговия в България, е намаляването на риска от неликвидност при закриване на дадена позиция. Инвеститорите предпочитат да влагат средствата си в акции, които да им донесат сигурна доходност и избягват традиционните инструменти за намаляване на риска на портфейла като облигации и ДЦК, защото те носят по-голям риск от неликвидност на позицията от т.нар. сини чипове. Тези изкривявания на пазара са породени от ниската степен на развитие на търговията, малкия брой на качествени публични компании и изтеглянето на ликвидност от институционални инвеститори.

В тази среда използването на спекулативни или хеджингови стратегии е силно ограничено. Промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и в политиката на БФБ от началото на 2007 г. са знак за положителни промени, но остава под въпрос скоростта на тяхното използване в търговията.

ПАРАГРАФ ПЪРВИ: Борсовата търговия - възлов елемент от финансовите инвестиции - обективни и нормативни проблеми

1. Борсовата търговия и финансовите инвестиции

Инвестициите могат да бъдат направени в реални и финансови активи. Реалните активи като избор при инвестиране изискват обвързването на капитала за дълго време в материални (реални) активи. Подготовката и оценката на един инвестиционен проект минава през множество етапи, през които се определя нуждата и ефективността от осъществяването на проекта, доколко той е разположен ефективно във времето и дали обвързването на икономическия агент с него ще бъде рентабилно. Инвестиции в реални активи могат да бъдат осъществени от всеки икономически агент (държава, предприятия, домакинства и т.н.). Характерно за инвестициите в реални активи е, че те създават реален доход и спомагат за ръста на БВП чрез повишаване на потреблението, а оттам и на производството.

За разлика от реалните инвестиции, тези във финансови активи не създават стойност, която директно да влияе на макроикономическите показатели. Те използват постигнатите вече ръст и стойност, за да създадат своя собствена. Една акция в днешно време е само електронен запис и покупката й не води пряко до отварянето на нови работни места. За сметка на това осъществяването на инвестиционен проект от предприятието, чиято акция е закупена, води до повишение на добавената стойност на предприятието и в голяма степен може да има за ефект отварянето на нови работни места.

Състоянието на финансовата система в дадена страна определя и ефективността от срещите между тези агенти (предприятия и инвеститори). Колкото е по-развита тази система, толкова повече, по-често и по-бързо предприятията ще могат да получават необходимите им ресурси, чрез които да осъществяват проектите си, а оттам и да подобряват общото ниво на благосъстояние. Развитата финансова система стои в основата и на ускоряване на икономическия ръст, намаление на нуждата от правителствени разходи за активизиране на икономиката и навременното извършване на инвестициите в реални активи.

Освен в тази си роля инвестициите във финансови активи създават също доход, който е производен на дохода от реалните активи. Разходването на този доход е трудно за проследяване. Той в голяма степен може отново да се влее във финансовата система или да бъде изхарчен за стоки и услуги от реалната икономика. В този смисъл финансовите инвестиции отново могат да се разглеждат като стимулатори на икономиката, защото доходът, който създават, отново се влива в нея.

За да бъдат обаче ефективни инвестициите във финансови активи, следва да има регулиран пазар. Срещата между търсене и предлагане на фондове се осъществява посредством борсовата търговия. Борсата като институция опосредства тези срещи, а също така спомага за формирането на обективна и ясна цена на активите, които се търгуват. Борсата се построява върху принципа за свободните пазари, дотолкова, доколкото на нея се формира борсова цена, благодарение на броя на участниците на нея. Големият брой инвеститори предполага, че нито един от тях няма достатъчно силно влияние върху пазара, така че да може да го манипулира и тласка в желаната посока. Това твърдение се смята за изпълнено на световните борси, където обемите на търговия са огромни и инвеститорите не могат да въздействат поединично. Освен това се счита, че борсата определя цена, в която е въплътена цялата информация към дадения момент или инвеститорите разполагат с равни права върху наличната информация и я получават своевременно, търгуват и това дава отражение в борсовата цена.

За да се изпълнят обаче тези условия борсата има нужда от значителен брой участници, чиито действия само съвкупно биха повлияли на пазара и то ако са резултат от реални събития или масови убеждения. Това е така, тъй като инвеститорите на борсата създават свои собствени преценки за изхода от дадена ситуация или за бъдещето на даден актив, за едни то е положително, за други - отрицателно.

Борсовата търговия като инструмент за преразпределение на ресурсите в икономиката е определена и за най-прозрачния инструмент за прехвърляне на собственост върху актив или правото на закупуване/продаване. Към това може да се прибави и ролята на борсата за формиране на бъдещата цена на актива посредством фючърсните и форуърдни споразумения.

В никакъв случай не може да се пренебрегне и ролята на пазара за осъществяването на арбитраж при неравновесия на пазара. Всяко неравновесие или подценяване/надценяване на даден актив е бързо "изгладено", тъй като участниците на пазара търсят именно позиции, които имат потенциал за печалба. В този смисъл формираната на ликвиден пазар борсова цена може да се сметне за обективна и реална по отношение на оценките на инвеститорите за нея, които по презумпция са много и могат и прехвърлят актива помежду си изключително лесно.

Предимствата на активната борсова търговия са безспорни и множество държави дължат голяма част от икономическия си ръст на действащ финансов сектор и борсова търговия, която осъществява преразпределението на ресурсите и риска. Рискът при осъществяването на инвестиции в реални активи се разпределя между участниците в проекта, доколкото при инвестициите чрез борса във финансови активи, рискът се преразпределя между множество участници, които във всеки един момент могат да си прехвърлят нежелания риск и да се застраховат срещу евентуални загуби.

2. Обективни и нормативни проблеми при борсовата търговия в България

Ако пренесем тези разсъждения към българската икономика, ще забележим, че развитието на финансовия сектор е от особено значение за ускорение на икономическия напредък на страната. През последните години строителството, туризмът и финансовият сектор са главните мотори на икономическия растеж в страната, като не можем да разглеждаме напредъка на един от секторите без да го свържем с друг.

Българският капиталов пазар се заражда в началото на XX век. Първият Закон за борсата е приет през 1907 г. и регулира структурата и дейността на фондовата и стоковата борси. На 15 април 1914 г. с царски указ № 7 се разрешава учредяването на първата истинска фондова борса в България. Първоначално се търгуват акции на 21 дружества с основен капитал 81 млн.лв. През 30-те години борсовата търговия бележи относителен разцвет. На фондовата борса се реализира значителен оборот, листирани са около 30 компании. След ІІ-та Световна война фондовата борса прекратява дейността си.

Българският капиталов пазар възобновява своето съществуване през 1991 г. с приемането на Търговския закон. В края на същата година се създава и "Първа Българска Фондова Борса" АД. Възникването на капиталовия пазар е свързано с дълбоките структурни, икономически и социални промени в България, започнали през 1989 г. В периода 1992-1994 г. в страната се създават около 20 фондови борси. Пазарът е нерегулиран и функционира без ясни правила до приемането на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества през юли 1995 г. В съответствие с изискванията на новоприетия закон се създава Комисия по ценните книжа и фондовите борси /КЦКФБ/. В края на 1995 г. повечето регионални фондови борси се обединяват с "Българска фондова борса" АД, която остава единствената действаща борса в страната. Другата основна институция на капиталовия пазар - "Централен Депозитар" АД е основана през 1996 г.

През 1996 г. КЦКФБ въвежда изискването всички листирани компании на борсата да имат одобрен проспект. Тъй като нито една от компаниите, търгувани на борсата, не отговаря на изискването, "Българска фондова борса" АД преустановява търговията с ценни книжа.

Търговията с ценни книжа се възобновява след една година, след като борсата получава лиценз от КЦКФБ на 09.10.1997 г. Първата търговска сесия се провежда на 21.10.1997 г. Първоначално търговията е концентрирана на Свободен пазар, където се търгуват акциите на дружествата, участвали в първата вълна на масовата приватизация. В началото на 1998 г. на официален пазар е регистрирано първото дружество - "Елкабел" АД, като през 1999 г. броят на дружествата, търгувани на Официален пазар, нараства до 32. Общият брой на търгуваните дружества през 1999 г. възлиза на 859, а през 2000 г. спада до 5091, главно за сметка на неликвидните дружества, които са отписани от публичния регистър на Държавната Комисия по Ценни Книжа /ДКЦК/.

На 06.12.2001 г. ДКЦК официално лицензира БФБ-София АД да организира Неофициален пазар на ценни книжа, който да замести Свободния пазар и да постави ясни условия и критерии за търговия и регулиране на всички дружества, търгувани на борсата. Динамичното развитието на капиталовия пазар в периода 1996 - 1999 г. доказва необходимостта от по-съвършена регулативна база. В съответствие с новите реалности през декември 1999 г. Народното събрание приема Закон за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/. ЗППЦК създава условия за ефективна защита на инвеститорите, за стабилност на пазара, спазване принципите на равнопоставеност на участниците, прозрачност и необратимост на сделките, за динамика и глобализация на капиталовите пазари.

Последните няколко години се характеризират с изграждане на инфраструктурата на българския капиталов пазар. С приемането на закона и наредбите към него, с модернизацията на борсата и Централния депозитар, тази инфраструктура придобива напълно съвременен вид, отговарящ на световните тенденции.

В съответствие с изискванията на закона, както и в отговор на новите пазарни реалности БФБ-София АД разработва и приема нов Правилник за работа, който влиза в сила през септември 2000 г. През октомври 2000 г. се въвежда нова Система за Търговия на Българска Фондова Борса. Тя е напълно автоматизирана, проектирана така, че да осигурява максимална прозрачност на пазара, ликвидност, както и да позволява разрастването му в бъдеще. Първата версия на системата е разработена на база системата за търговия на NASDAQ през 1991 г. и е последователно модифицирана като RTS (Руска Търговска Система), така че да отговаря на последните технологични новости. Също през октомври 2000 г. започва изчисляването на официалния борсов индекс SOFIX.

През март 2003 година ДКЦК е заменена от нов регулативен орган - Комисията за финансов надзор, който да регулира и контролира дейността на няколко финансови (небанкови) сектора. Новосъздадената комисия отговаря за защитата на интересите на инвеститорите, регулира емитирането на ценни книжа и търговията с тях, както и дейността на инвестиционните дружества - включително пенсионни фондове и застрахователни компании.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Значение и проблеми на борсовата търговия за инвестиционните решения в България (спекулативни и хеджингови аспекти) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.