Значение и проблеми на борсовата търговия за инвестиционните решения в България (спекулативни и хеджингови аспекти)


Категория на документа: Финанси



Фигура 11: Движение на цената на облигациите на Каолин АД

Източник: http://www.bse-sofia.bg/?code=BKAO&D1=%D2%FA%F0%F1%E5%ED%E5+%EF%EE%3A+%EA%EE%E4&page=Quotes+Info

Както може да се види от двете графики, обемите на търговия са ниски. Това е характерно за всички емисии на качествени корпоративни облигации, те биват изкупени от пенсионни фондове и други институционални инвеститори, които държат нискорискови портфейли. По този начин те изтеглят ликвидност от борсата, тъй като ги държат за дълъг срок от време (до падеж). Много малко са индивидуалните инвеститори, които биха закупили корпоративни облигации. Причините се коренят в това, че пазарът на акции генерира средно всяка година огромен ръст. Високо ликвидните акции (като тези на Софарма и Биовет) гарантират добра доходност при реално много нисък риск, което като цяло противоречи на схващането за по-рисковата природа на всяка акция. От друга страна липсата на предлагане на качествени корпоративни облигации (а дори при неговото наличие в някои моменти) не е достатъчно актрактивно за инвеститорите. Трудно може да бъде убеден един инвеститор например в началото на 2006 г., че съществува реален риск цената на Софарма да се срине под текущата (към началото на 2006 г.) и да предпочете да закупи облигации с доходност например 7%. Само за последните 6 месеца на 2006 г. доходността на Софарма е 65%! Отново обяснението за този феномен - приемането на даден тип акции като почти безрискови, се крие в слабата ликвидност на пазара и липсата на атрактивни дружества.

Въпреки това в настоящата разработка разглеждаме силно консервативен портфейл, с който показваме, че дори малкия риск10 в избраните акции може да бъде намален чрез диверсификация на портфейла и включване на корпоративни облигации и ДЦК.

Тук трябва да изясним и още един момент. В реалния свят слабата ликвидност представлява риск. Това означава, че известен ликвиден риск може да отчетем и от държането на корпоративни облигации, освен ако не е до падежа. За много от емисиите на корпоративни облигации сделки не се осъществяват с месеци, а често за срок от една година. Това означава, че ако в даден момент решим да излезем от позицията си е възможно да не срещнем търсене.

ДЦК, които могат да бъдат предложени от първични дилъри на ДЦК (банки и няколко на брой инвестиционни посредника), са емисия на Министерство на финансите с номинал 1000 евро и обем 250 000. Купонът по тях е 7,25%.

Фигура 12: Движение на цените на ДЦК в период от една година

Източник: http://www.bse-sofia.bg/?code=BEURBG1&D1=%D2%FA%F0%F1%E5%ED%E5+%EF%EE%3A+%EA%EE%E4&page=Quotes+Info

Цената на тези ДЦК не се е променила - 1010 евро. Освен това за повече от година липсва и каквато и да е търговия с тези книжа.

На база представените данни може да обобщим следните заключения:
* Съставянето на консервативен портфейл в български условия се различава сериозно от традиционния възглед по въпроса;
* Акции със сравнително голямо стандартно отклонение и финансови данни, показващи, че са сравнително надценени, могат да се възприемат от инвеститорите като почти безрискови вложения;
* Облигациите могат да се възприемат като по-рискови, поради липсата на активна търговия с тях. Заедно с това те остават сравнително нежелан инструмент заради слабата си доходност.

Според теорията очакваната доходност от така съставения портфейл ще бъде равна на:

,

където с r са означени доходностите на безрисковата съставка в портфейла (f) и рисковата (р), у определя теглото на рисковата съставка в целия портфейл. Под безрискова съставка се разбират ДЦК, а под рискова -акциите и корпоративните облигации. Дялът на акциите в представения портфейл е 40%, а на корпоративните облигации 50%, което означава, че у=0,9. За реална доходност по ДЦК приемаме само купонния процент (0,0725), тъй като определяме, че ще купим и продадем книжата по една и съща цена (1010 евро). За корпоративните облигации отново приемаме за доходност само купонния процент 8.375% и 7,5%. За акциите приемаме за доходност само капиталовата печалба - разликите в цените, т.е. без дивидентите. Последното се налага поради две причини: само Софарма раздава редовно дивидент, и второ като цяло дивидентите са твърде малки и не влияят върху инвеститорския интерес.

Определяме очакваната възвращаемост от рисковата съставка на база теглата в портфейла и очакванията за бъдещето. Нека предположим, че и трите компании могат да поддържат същата доходност както и през изминалите шест месеца, т.е. предвиждаме, че интересът към тях няма да спадне и цените им ще продължат да се покачват. Приемаме, че инвестираме поравно в акциите в рамките на определените 40%, което дава дял от 13,33%. По същия начин определяме и равномерно инвестиране в облигациите (по 25%).

= 0,1333*0,5 + 0,1333*0,65 + 0,1333*0,63 + 0,25*0,8375 +0,25*0,075 = 0,277021 = 27,7%

Очакваната доходност на целия портфейл е:
= 0,0725 + 0,9(0,277021 - 0,0725) = 0,256569 = 25,66%

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Обикновено понижената доходност на разгледания консервативен портфейл се защитава с намаления риск от включването на облигации и ДЦК. В същото време не разполагаме с инструмент да измерим колко голям е рискът от неликвидност за облигациите и ДЦК. В този случай за ликвидните акции на група дружества на БФБ може да се определи, че техният специфичен риск като акции се възприема от инвеститорите като по-малък от риска за неликвидност на облигациите. Тези изкривявания на българския пазар се определят от вече неколкократно споменатите фактори: липса на ликвидност и нови качествени емисии. В рамките на ефективно функциониращи пазари обемът на търговия с облигации е огромен, което свидетелства за нуждата от нискорискови и балансиращи активи. От друга страна инвеститорите никога не могат да бъдат сигурни в поведението на дадена акция, която ще се влияе от обемите на търсене и предлагане и реалното състояние на емитента.

Ето защо може да се каже, че инвеститорите в България не обичат да рискуват, а по-скоро "играят на сигурно", инвестират в големи дружества, които, благодарение на постоянното търсене, повишават цените на акциите си. Съществена роля има и финансовото състояние на емитента, но по-скоро като индикатор за инвеститора, а не толкова свързано с дивидентната доходност, която се очаква да се получи. За да се наруши този процес на концентрация на интереса, е нужно привличането на нови емитенти, с добри финансови резултати. В известна степен може да се каже, че съществува (въпреки малкия си обем) достатъчно инвеститорски интерес и популярност на борсата, която да поеме нови емисии, съществува достатъчно свободен капитал, който да бъде инвестиран. Индикатор за това е бурната реакция на пазара спрямо появата на дружества като Химимпорт и Монбат, които започват 2007 г. с неколкократно презаписани акции при първичното предлагане и огромен скок в цената още при първия ден на търговия.

Пазарът на акции изглежда до голяма степен спекулативен (от гледна точка на това, че инвеститорите откриват позиции само при очакване на повишение на цената) и консервативен (инвестира се в определен набор от компании). В тази връзка стъпките, по които може да очакваме подобрение в състоянието на пазара, са: привличане на нови компании (нови листинги на борсата); повишаване на инвеститорската активност; създаване на срочен пазар и представянето на подходящи деривати. Тогава може да очакваме, че спекулативността на търговията ще придобие нормални очертания без настоящите изкривявания. От представените стратегии за търгуване в разработката може да заключим, че "по-безрисково" е инвестирането в т.нар. сини чипове на борсата, отколкото в традиционни инструменти като облигации и ДЦК (в същото време и по-доходно, което противоречи на идеята за съпоставимост на риск и възвращаемост). В същото време се оказва, че в момента почти не могат да бъдат открити инструменти за хеджиране спрямо колебания в цените или други рискови фактори.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Анализ на капиталовия пазар и стратегия на БФБ-София за неговото развитие до 2007г., Център за икономическо развитие, Януари 2005
2. ЗППЦК - (Обн., ДВ, бр. 114 от 30.12.1999 г ..., изм. доп. ДВ бр. 59, бр. 63, бр. 84, бр. 86/2006 г.)
3. Bodie−Kane−Marcus: Investments, Fifth Edition, The McGraw−Hill Companies, 2001
4. Маню Моравенов: Развитие на фондовия пазар в България и насоки за подобряване на неговата ефективност, Сиела, София 2004



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Значение и проблеми на борсовата търговия за инвестиционните решения в България (спекулативни и хеджингови аспекти) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.