Значение и проблеми на борсовата търговия за инвестиционните решения в България (спекулативни и хеджингови аспекти)


Категория на документа: Финанси


Структурата и институциите на българския капиталов пазар следват съвременните практики и тенденции. Комисията за финансов надзор, БФБ-София, Централен Депозитар и инвестиционните посредници като цяло изграждат своите структури и започват да работят професионално. Техните усилия вече са насочени към това, капиталовият пазар в България да започне да изпълнява онези важни икономически и социални функции, които предопределят съществуването му в работещите пазарни икономики като реална среда за разпределение на свободните капиталови ресурси.

Въпреки бурния растеж и активизиране на борсовата търговия, борсата като институция остава слабо предпочитан инструмент от страна на компаниите за набавяне на необходимите им ресурси, а за инвеститорите слабо позната област, в която да вложат спестяванията си. Връзката между двете групи се подобрява с годините, главно благодарение на нормативните регулации, които поставят условията и начина на търговия на ясна основа. Въпреки това обаче, в рамките на финансовото посредничество капиталовият пазар има малък дял. В процентно отношение на финансовото посредничество към БВП сравнението на пазарната капитализация на БФБ и активите в банковата система показва, че най-голям дял имат именно активите в банковата сфера с близо 70%, срещу малко повече от 10% за пазарната капитализация на БФБ. Това е обусловено от няколко причини.

Таблица 1: Пазарна капитализация

Източник: БФБ

Първо, банковата сфера след кризата през 1997 г. успява бързо да се възстанови главно след регулациите от страна на Валутния борд, въвеждането на по-голяма дисциплина сред банките и като цяло в паричното предлагане.

Второ, чуждите капитали навлизат с по-голяма сила, банките получават достъп до ресурсите на чуждите банки-майки и могат да осъществяват агресивна кредитна политика.

Трето, БФБ, след консолидацията и превръщането и в единствена фондова борса в страната подобрява позициите си, но остава със сравнително ограничено влияние. Малко са предприятията, които се чувстват достатъчно сигурни, за да станат публични. Набирането на капитали чрез борсата не се определя за дълго време като ефективен начин, дори когато в първите години на Валутен борд банките нямат експанзивна кредитна политика. Липсата на достатъчно дружества, листвани на борсата и ниската ликвидност, остават основните причини за бягството от тази форма на финансиране.

Законодателни промени допринасят за създаване и на частен пенсионен сектор, който също акумулира значителни средства. В периода след 2002 г. започват да се появяват и повечето от новите за страната колективни инвестиционни схеми като инвестиционни дружества, а през 2005 г. се появяват и договорните фондове.

Началото на масовата приватизация в България съвпада с голямата криза, но това не пречи малко над 1000 дружества да станат публични и акции от тях да започнат да се търгуват на фондовата борса. За съжаление сред тези дружества няма представители от финансовия сектор. Акциите на много банки се търгуват на двайсетината фондови борси в периода 1992-1995 г., но след реорганизацията на капиталовия пазар и създаването на една борса - Българска фондова борса - София АД, подобни акции не са качени за търговия. Банките и дружествата от небанковия финансов сектор, които са били държавни, се приватизират не чрез фондовата борса, а посредством преговори с потенциални купувачи или конкурси. Дружествата, които не са държавни, пък нямат никакъв интерес техните акции да се търгуват на фондовата борса.

Още през първата половина на 1998 г. обаче акциите на една от банките - СИБАНК /тогава все още БРИБАНК/, са регистрирани за търговия на фондовата борса. Почти година тя е единственият представител на финансовия сектор на борсата, а през март 1999 г. за търговия са регистрирани и акциите на Централна кооперативна банка. Търговията с книжата на двете банки обаче е слаба, както и с акциите на другите публични дружества по това време. От една страна, интересът към фондовата борса е слаб, а от друга, много малко от акциите на двете банки са притежание на дребни акционери, което прави покупката им по-трудна дори и при желание за такава2.

Третата банка, публично дружество, е ДЗИ Банк, която по времето, когато е листвана на борсата, се казва Росексимбанк. Това става през 2003 г. главно поради желанието на основните собственици на банката главните елементи на финансовата група ДЗИ да бъдат публични дружества. Интересът към акциите на тази банка, както и на предходните две в периода след 2003 г., е много голям и пряко доказателство за това е покачването на цените на акциите им в пъти.

След 2001 г. интересът към борсовата търговия се засилва, а в приватизацията е въведен нов елемент - продажба на дялове от държавни предприятия чрез Българска фондова борса - София АД. Така на борсата се появяват още два големи представители на финансовия сектор в България, този път от небанковата сфера - ДЗИ и Булстрад. Застрахователните компании са в челото на класациите по пазарен дял в страната, акциите им също като на банките, поскъпват.

Застрахователният сегмент на борсата също се увеличава с Евроинс. Акциите на тази компания, която засега е във втората половина на българското застраховане по пазарен дял, започват да се търсят от инвеститорите, а цената им още в първия ден на търговия надхвърля три пъти цената на въвеждане.

Инвестиционните дружества от отворен тип имат своя представител на фондовата борса в лицето на Златен лев, но до края на 2002 г. той е единствен. Тогава се появяват Елана Еврофонд, а през 2003 г. и Ти Би Ай Еврофонд. През следващата 2004 г. новите инвестиционни дружества вече са - Адванс Инвест, Капман Капитал и КД Пеликан. През 2005 г. очакванията са броят на инвестиционните дружества да продължава да нараства лавинообразно, но промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа позволяват създаването на договорни фондове. Най-новият вариант на колективна инвестиционна схема е бързо възприет в България и за много кратко време са регистрирани десетина договорни фонда, а скоро броят им може да надхвърли 20. Тази схема се възприема много добре, защото при нейното организиране не се изисква регистрирането на отделно акционерно дружество, а тя се управлява от управляващо дружество3.

Не може да не се спомене и бумът при компенсаторните инструменти, който привлича множество частни лица към капиталовия пазар, решавайки отдавна протакания проблем с губещите стойност компенсаторни книжа. През 2005 г. единствената приватизационна сделка за годината - за 35% от капитала на БТК - е организирана през борсата и участниците на пазара могат да използват компенсаторни книжа. Тогава общо те заплащат 632 млн. лв. под формата на компенсаторни инструменти4. При първоначално изкупуване на цена близка до 20% от номинала за 6 месеца цените на "компенсаторките" надхвърлят номинал. В редица случаи предприятията се убеждават във възможностите на борсата като регулиран пазар за финансиране и участие в приватизацията, а от страна на държавата борсата се явява и инструмент за извършване на приватизация по един прозрачен начин, дори за трудно продаваеми дружества като Булгартабак, чиято поетапна приватизация започва през 2006 г.

Фигура 1: Пазарна капитализация на Официален пазар на акции 1998-2005

Източник: БФБ

Фигура 2: Пазарна капитализация на Неофициален пазар на акции 1998-2005г.

Източник: БФБ

Икономическото оживление като цяло в икономиката намира израз и на капиталовия пазар. На фигура 1 и 2 се вижда огромното покачване в пъти на пазарната капитализация на БФБ. Пазарната капитализация обаче има и недостатъци като индикатор. Тя надценява състоянието дотолкова, доколкото реално търгуваният свободен обем е много по-нисък. Малкият свободно търгуван обем се обяснява и с произхода на повечето търгувани дружества, а именно от приватизационните вълни и постоянната тенденция на окрупняване на дружествата особено след 2000 г.

Изчислението на реално търгувания свободен обем предизвиква редица трудности, но са представени данни за средния свободен обем за края на 2004 г. по данни от Централен депозитар.

Таблица 2: Свободен обем при регистрираните в Централен депозитар публични дружества, %

Източник: Анализ на капиталовия пазар и стратегия на БФБ - София за неговото развитие до 2007г., Център за икономическо развитие, Януари 2005г., стр. 12.

При изчислението на данните се определя каква част от капитала на регистрираните в Централен депозитар (ЦД) дружества имат свободен обем от капитала, който се търгува на борсата сред множество инвеститори (свободен обем 5% е свързан с наличието на свободен капитал, притежаван от акционери с 5% участие. Съответно за свободен обем 10% - за обема от капитала, който се притежава от акционери с 10% участие). Данните показват, че сравнително малък обем от капитала на дружествата е свободно търгуван на борсата, съответно и отбелязва малък дял в общата капитализация. По-малкият процентен критерий дава представа за най-разпръсната част от капитала на дружествата, която би представлявала обект за активна вторична търговия на борсата.

На база на тези изчисления авторите преизчисляват и пазарната капитализация на борсата за същия период, която има следния вид.

2001



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Значение и проблеми на борсовата търговия за инвестиционните решения в България (спекулативни и хеджингови аспекти) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.